Южна Корея е страната с най-ниска раждаемост в света. Жените се

Южна Корея е страната с най-ниска раждаемост в света. Жените се отхвърлят от деца и аргументите за това са стряскащи.

Лим Со-йон се грижи за кучета. Когато се обажда на клиентите си, тя пита " Как се споделят вашите бебчета ". На клиентите им харесват, защото тези думи отразяват личното им нежно отношение към домашните им любимци.

Не са малко южнокорейките, които разнасят домашните си любимци в дамски чанти или детски колички до салона за домашни любимци в столицата Сеул. Преди рождените дни на животните притежателите постоянно резервират час за измиване на козината с шампоан с мирис на рози. Парти комплекти от шапчица, знаменца и кокалче се продават в дизайнерски магазин на неколкостотин метра.

" Сеул е безценен град и хората са доста заети. Те нямат задоволително време и пари, с цел да се грижат за деца. По-лесно е да имаш домакински любим ", споделя Лим. За себе си 32-годишната жена също е взела това решение. " Не желая бебе. Това е дъщеричката ми ", споделя тя, сочейки към кучето си.

За доста дами в Южна Корея раждането на деца към този момент не е примамлива опция. Колкото съвременен и новаторски да е имиджът, който Южна Корея демонстрира на света, толкоз консервативна, патриархална и несправедлива е за доста дами страната и нейните мъже. Затова те афишират самобитна стачка, отказвайки да раждат.

През 2018 година раждаемостта в страната за първи път спадна под едно дете на жена, а през 2019 година бе 0,92 деца на жена - най-ниският индикатор в света, който всяка година се намалява до нов негативен връх. А Южна Корея има потребност от раждаемост най-малко 2,1 деца на жена, с цел да избегне стесняване на популацията.

Защо южнокорейките не желаят деца? Една от аргументите са финансовите терзания - образованието и жилищата са извънредно скъпи.

Когато стане дума за основаване на семейство обаче младите дами имат доста по-дълбоки страхове.

" Да имаш деца значи да се откажеш от фантазиите си ", съгласно 29-годишна учителка.

" Едно бебе може да унищожи живота на дамата ", безапелационна е студентка.

" Аз съм междинното от три деца. Майка ми се е отказала от всичко, когато съм се родила. Баща ми заплаща за всичко и майка ми му е подчинена във всяко едно отношение ", споделя 20-годишната студентка Хан Джи-йе.

" Положих толкоз доста старания да вляза в добър университет и да реализира нещо в ученето. Ако обаче имам дете, ме чака живот на стопанка ", споделя приятелката й Ким Дже-хе.

По-младите дами като Хан и Ким желаят освен да избегнат грешките на майките си. Те просто виждат за себе си единствено две благоприятни условия - да имат дете и да станат домакини или да са сполучливи експерти и да останат бездетни. Все повече дами все по-често избират второто, междинен път наподобява няма.

Наистина, като се имат поради дългите работни часове, южнокорейските компании не се славят като благосклонни към основаването на семейство. През 2018 година южнокорейците са работили приблизително 38 часа седмично или с 15% повече от междинното за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Най-високата позволена седмична натовареност беше 68 часа седмично и едвам преди две години бе понижена до 52 часа седмично. Освен това дамите, без значение от отличното си обучение, като цяло са сложени в по-неблагоприятно състояние. Разликата сред заплащането на мъжете и дамите в Южна Корея е 34% или най-голямата измежду членките на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. В управителните препоръки на фирмите, чиито акции се котират на тържищата, мъжете са 98%.

За майките ситуацията е изключително тежко, както открива Баек Сали. Когато забременява, тя работи в рекламна организация. В петия месец получава прибързано болки и се постанова да прекара останалата част от бременността си в болница.

Три месеца след раждането на сина си се връща на работа, както е всекидневно в Южна Корея, и един от шефовете ѝ декларира:  " почивали сте си седем месеца. Сега можете да поработите същински ".

Освен напрежението в работата, корейките носят и доста повече отговорности в семейството от сътрудниците си. Според анкета на корейския Институт за здраве и обществени въпроси, извършена през 2018 година, омъжените дами правят четири пъти повече домакинска работа от съпрузите си.

" С години подминавахме същинската причина за казуса - извънредно огромното неравноправие сред половете е нечовешко дългите работни часове в страната ни ", признава министърката по фамилните въпроси Чун Хьон-бак. Самата тя е професор и няма деца.

" Бъдещето на страната ни зависи от това дали ще успеем да разчупим тези обществени правила ", добавя тя.

Чун е част от държавното управление на президента Мун Дже-ин, което се пробва да сътвори по-благоприятни условия за основаване на семейство. Властите строят ясли и детски градини. Служителите могат да понижават работното си време, в случай че имат дребни деца. Родителите могат да употребяват взаимно отпуск за развъждане на дете, а бащите получават към този момент 10 вместо както по-рано три дни платено бащинство.

Въпреки това за младите корейки едно бебе носи единствено негативи.

" Да нямаме деца е методът ни да кажем " не " на несправедливостите в нашата страна ", декларира студентката Хан. Протестът ѝ стига още по-далеч. Тя е част от разрастващото се придвижване, което се назовава 4Би. Участничките в него се отхвърлят от четири неща - секса, връзките, брака и децата. " Сексът е част от една връзка, а аз никога не желая да забременявам ", декларира младата жена.

По думите ѝ придвижването 4Би, което включва отвод от любовта и секса, е към момента малко. Значително повече корейки са решили просто да не встъпват в брак. Броят на сватбите непрестанно понижава, към този момент има и банкрутирали ритуални зали в желания за тази цел сеулски квартал Гангнам.

И 46-годишната Пак Хюе-сук е решила да не се омъжва, въпреки че от 20 години живее с колегата си. По този метод тя заобикаля и отговорностите, които един брак в Корея носи - мощни контакт и надзор от родителите на брачна половинка, целодневно готвене за фамилните празници.

" Съученичките ми ми завиждат, тъй като родителите на колегата ми не ни се месят в живота. В Корея, когато се омъжиш, все едно се омъжваш за цялото семейство ", споделя тя.

Зълва ѝ дълги години е прекарвала празничните дни в кухнята и е търпяла сериозните мнения на свекърва си, до момента в който на един празник предходната година не декларирала пред всички членове на семейството: стига толкоз. Оттогава фамилията поръчва храната за празничните трапези. По думите й свекървата също е усетила това като избавление.

Наред с негативите корейките въпреки всичко виждат, че страната им се трансформира. Жените добиват самочувствие. Мъжете оказват помощ повече, методът на живот не е същият както преди.

В началото цялото семейство на Пак е било посрамено, че тя и сътрудникът ѝ не са женени. До преди няколко години родителите му непрестанно са питали по кое време ще е сватбата, само че към този момент са приели ситуацията.

Студентките Хан и Ким са оптимистични, че един ден корейското общество ще стане по-добро и по-справедливо. Дотогава котката е задоволителна.